DnesInvestor Bloombergtv.bg Bulgaria On AirGolTialotoAz-jenataPulsTeenproblemImoti.netAz-detetoAutomediaStartBlog Posoka Boec

Българските хип-хоп графити-Автор н.с. д-р Миглена Иванова

Българските хип-хоп графити     
Автор н.с. д-р Миглена Иванова
   
Тагове, разположени върху реклама на мебелна къща (детайл от билборд), София, 2005, сн. М. ИвановаОбществените градски пространства и външните фасади на сградите са "лицето" на града. Всички ние сме особено чуствителни към начина, по който те изглеждат. Гостите и местните жители, институциите и медиите редовно подлагат на коментар промените в тях. От осемдесетте години насам тези невралгични градски зони, в които "публикуването" на съобщения има всички шансове да се вклини директно в публичното пространство, са наситени с множество графити. С тях съз-дателите им маркират присъствието си в градската среда и изразяват без страх от порицание своите схващания и възгледи. За разлика от рекламните съобщения, от лозунгите и политическите плакати графитите се създават най-често нелегално, но това далеч не намалява тяхната значимост. Оценявани от някои като вандализъм и свидетелство за липса на култура и уважение към обществените ценности, а от други  като проява на активна гражданска позиция или като привнасяне на цвят и живот в сивите градски пространства, те вече са станали част от нашето ежедневие.

Троу-ъп, сн. Миглена Иванова, София, 2005Графитите от осемдесетте и от началото на деветдесетте години на ХХ век значително се различават от днешните. В миналите десетилетия политическите или спортните пристрастия, възгледите и предпочитанията на техните създатели бяха лесно разчитани и интерпретирани от останалите граждани.
От 1998 г. насам обаче сме свидетели на това как обществените пространства все повече се изпълват с нови хип-хоп графити. Големи и изписани най-често с разноцветни спрейове, те имат силно визуално присъствие в градската среда, но са по правило нечетивни. Чрез тях създателите им общуват едни с други пред очите на останалите. При това посланията на графитите остават непонятни за по-широките социални слоеве. Така, успявайки да използват обществените пространства за частни и неясни за останалите хора цели, авторите им си набавят самочуствие, разграничават се от останалите и се сплотяват помежду си.
   
Легал, сн. Nd2Nd, София, 2004Хип-хоп графитите могат да бъдат видяни не само у нас, но и във всички по-големи европейски, американски и австралийски градове. Най-ранните образци на този по-нов жанр се появяват в края на шейсетте години на ХХ век във Филаделфия, Ню Йорк и Лос Анджелис, където местните младежи изписват с маркери, писалки, спрей и с други, подръчни средства малките си имена, псевдонимите или инициалите си. Скоро тези графити стават толкова много, че авторите им започват не само да ги създават все по-големи, но и да измислят и най-причудливи способи, които да отличат тъкмо техните надписи и да ги направят лесно забележими. През седемдесетте и осемдесетте години райтърите (т. е. тези, които пишат графити) експериментират усилено с калиграфията: търсят нови, странни и необичайни форми и очертания на бук-вите, използват ярки и запомнящи се цветови съчетания, изработват орнаменти като стрелки, плетеници или стилизирани символи. Добавя се и фон. Постепенно графитите стават трудно четими, но за сметка на това се превръщат в сложни визуални изображения. В началото на осемдесетте години новият жанр започва да се разпространява не само в естествената си среда, но и посредством филмите, рекламните материали и хепънингите на комерсиално ориентираната хип-хоп култура.


Уайлдстайл, сн. М. Иванова, София, 2004Именно с нейно посредничество той е възприет и в страните от Западна Европа. Около 2000 г. хих-хоп графитите придобиват глобално разпространение и трудно може да се намери част на света, в която да не се срещат. 

У нас  те се създават от 1998 насам. Първи се появяват таговете - автографи, разработени на базата на специалните графити-имена на своите създатели. Те са индивидуални или групови. Крютата (колективите от райтъри) си избират най-често англоезични описателни названия, които са израз на съпричастността им към глобалната графити-традиция и на вижданията им за нея. Повечето от тези названия са дълги и затова се пишат и знаят най-вече абревиатурите им. Имената на отделните райтъри са главно псевдоними. Почти без изключения таговете се изписват на латиница. По своето съдържание те представляват сравнително несложни, стилизирани подписи. След таговете се появяват т. нар.  троу-ъпове (автографи, при които се очертават контурите на буквите; понякога буквите се запълват или им се придава дълбочина),  а по-късно - парчета (многоцветни изображения, изискващи по-продължителна работа и по-детайлно обмисляне), керъктърите (символични лица и фигури), уайлдстайла (плоскостни, усложнени и нечетливи изображения, най-често с характерните за този стил "танцуващи" букви и с множество лъкатушни и стрелковидни орнаменти), 3D (графити, създаващи илюзия за триизмерност; често съдържат причудливи комбинации от фигурални елеметни, стилизирани предмети, човешки лица и фигури, изображения на митични същества и чудовища).

Пълния текст на статията можете да прочетете в печатното издание
 списание "БУДИТЕЛ" - българското списание за история, археология и памет


{START_COUNTER}