Интервю с Ъпсурт


                            Ицо Хазарта, Бат,Венци и Буч не биха изпълнявали
                            нищо друго освен собствените си раппарчета

Интервю на Зорница Веселинова

Наскоро на родния музикален пазар се появи "Втора цедка" - първият сингъл за 2006 г. на известната група "Ъпсурт". Христо Петров (Ицо Хазарта), Венцислав Сейчев (Бат,Венци) и Красимир Геров (Буч) провокират любителите на рапа с асоциацията за втората цедка кафе, в която фактически няма нищо освен боядисана водичка. Текстът намеква, че за много българи животът е "втора цедка", че за тях той кажи-речи е изгубил съдържанието си.
    Феновете на "Ъпсурт" могат да чуят новия сингъл на предстоящите концерти на групата в 7 български градове. От 10 до 18 май Ицо Хазарта, Бат,Венци и Буч ще се представят във Велико Търново, Русе, Варна, Сливен, Стара Загора, Бургас и Пловдив.
   
   
    - Момчета, как да се отървем от втората цедка на живота? Кой е начинът да не попаднем в нея?
    Ицо Хазарта (И.Х.): Преди години искахме да слушаме хубав български рап. Това поради определени причини не се случи. И се принудихме сами да правим хубав рап. Това важи с пълна сила за всичко останало, включително и за втората житейска цедка. Човек, който чака нещо да му падне наготово, не може да постигне нищо. Нещата, получени наготово, могат евентуално да осигурят оцеляването, но не и добрия живот. Много хора биха могли да направят нещо в областта на политиката, но чакат други да свършат това вместо тях. Оттам всъщност идва проблемът. Защото виждаме къде са сега тези, които са по-нахални...
    - По-нахалните са на всички управленски нива.
    Бат,Венци (В.): По-лесно е да си наведеш главата, да се снишиш, чакайки нещо да се случи, отколкото да се бориш.
    Буч (Б.): Така постъпват робските душици, каквито са повечето българи. Те се плашат от всичко и от всекиго.
    - Вас какво може да ви уплаши?
    И.Х.: Може да ни уплашат болестите и безпаричието. През 2002-а попаднахме в много неприятен период, който продължи повече от година. Бяхме в т.нар. професионална дупка. Имахме два албума, песните ни се въртяха, работехме, но нямахме участия, макар че бяхме известни. Не се занимавахме с друго, правенето на песни ни отнемаше достатъчно време. Тогава разбрахме, че освен здравето, и парите са важни.
    - Вярвате ли в добрия шанс, в щастливата звезда? Или всички успехи са плод само на къртовски труд?
    В.: Важни са и трудът, и шансът.
    - Кога щастието ви се усмихна най-много?
    И.Х.: В професионално отношение щастието ни се усмихна най-много през 1998 година, когато направихме песента "Нон стоп", с която станахме по-популярни. Тогава имахме късмет, защото на пазара нямаше абсолютно нищо в нашия стил - малко или много бяхме единствени. Преди пет години, когато ни поканиха да участваме в концерт по време на предизборната кампания на една партия, много се зарадвахме - мислехме, че щастието солидно ни се е усмихнало, че сме имали доста добър шанс. Ама май не беше точно така.
    - По цял свят е така - за целите на предизборната си кампания политиците използват популярни певци, артисти, групи.
    И.Х.: В България музикантите ги мислят за абсолютни цървули. Според мен 95 процента от музикантите ни с трепет очакват да се зададат някакви избори, за да могат да изкарат някой лев. Това е показателно - не е луд този, който яде зелника, а този, който го дава. Естествено, най-правилното е да си организираш един концерт в хубава зала, да си го рекламираш. А не да рекламираш някаква партия. Обикновено певците, участващи в партийните концерти, не познават тези, които рекламират. Те, както и ние преди години, се интересуват само от парите. Ние не сме рекламирали директно политиците. Отивахме на концерта, изпявахме си песните и - довиждане, приятен ден! И това си е циркаджийство, но поне не падаш до такава степен - да рекламираш съответната партия.
    - Чувствали ли сте се някога като цървули?
    И.Х.: Всеки, останал без пари, е имал това чувство.
    В.: През ноември миналата година бяхме в Лондон и се почувствахме точно като цървули. Притесних се, като видях как живеят и какво са постигнали англичаните.
    И.Х.: Всеки път, когато идем в чужбина, се чувстваме като цървули. Били сме в Австрия, Германия и други държави. Там е много потискащо за българи. Срещаш хора, които уж са като теб, но обществото им е на съвсем друго ниво на развитие.
    Б.: Ако там си хвърлиш боклука от балкона или прозореца, всички ще те гледат накриво. На Октоберфеста в Германия например се изпиват индустриални количества бира, хвърлят се бутилки по земята, но на другия ден всичко е изчистено.
    В.: А ако не е изчистено, хората ще се надигнат и ще направят огромен проблем на местната община. Така е във всички страни от Европейския съюз...
    - ... към който ние сме се засилили. Според вас какво ни очаква там?
    И.Х.: Там доста години ще бъдем бедните роднини. Смешно е да очакваме, че веднага след като станем членове на Европейския съюз, нещата ще се променят радикално. У нас дълго време всичко ще си бъде същото. За да има промени, трябва да мине много време. Не е достатъчно само да имаме добри закони. Трябва да ги спазваме. Законите са важни, но също така са важни и хората, манталитетът им. Разни по-дребни бизнесмени сега се събират на чашка и се подиграват на Евросъюза. Скоро обаче ще усетят какво значи да си негов член. Но ние нямаме друг път освен този към Европейския съюз.
    - А на вас кога ви е било най-трудно?
    И.Х.: Най-трудно е когато имаш проблеми със здравето. Радвам се, че ние нямаме такива проблеми. Засега не сме имали никакви кой знае какви житейски трудности.
    Б.: В личен план на мен най-трудно ми беше през 1999 г., когато баща ми почина.
    В.: Най-трудно ми е със спонсорите. Често правя партита, изявявам се като диджей. Но никой не дава пари за такива мероприятия, за рекламата им.
    - За българите важи принципът, че когато на едно място се съберат поне двама души, всеки се прави на велик началник и иска да командва. Така ли е при вас?
    И.Х.: Ние сме приятели отдавна, още от 1984 година, от детската градина. От една махала сме. Битка за надмощие при нас няма. Разпределили сме си ролите в работата, която вършим. Аз например пиша текстовете на песните ни. Музиката я прави Венци.
    Б.: Аз пък пея. Това е най-хубавото, медецът.
    - А медецът на живота кой е според вас?
    И.Х.: Аз имам жена дете и бих казал, че те са най-хубавите неща в живота ми, житейският ми медец. А в професионален план медеца го вкусвам, чувайки от всеки автомобил, във всяка дискотека песен на "Ъпсурт". Медец е и обичта на публиката, посещаваща концертите ни. Ние сме по на 26-27 години и вече сме имали стотици концерти в 70 български града.
    В.: Медецът на живота е след добре свършената работа да седнеш на салатка и ракийка в приятна компания. Бих добавил, че в медеца се включва и заплащането за положения труд. Мнозина българи не знаят, че трябва да им се плаща дори за това, което са направили на приятелски начала. Или пък знаят, но се притесняват да си искат парите.
    - Някои хора у нас реагират доста остро, когато поискаш да ти платят за съвестния труд. Обявяват те за нахалник и те отпъждат като досадна муха...
    В.: Тук почти всеки казва, че парите не са най-важното нещо в живота. Обаче в чужбина хората мислят точно обратното.
    - Ако в чужбина ви предложат да ви организират мегаконцерт и да изпълнявате песни, които не харесвате, срещу космически хонорар, ще се съгласите ли?
    В.: Не бих се съгласил.
    Б.: И аз не бих се съгласил.
    И.Х.: Няма да се съгласим, защото ние не пеем чужди песни, изпълняваме само наши произведения. Нямаме музикално образование, не умеем да свирим на музикални инструменти.
    - В началото на рапкариерата ви как реагираха вашите родители? Ицо Хазарта и Бат,Венци са завършили престижната Национална гимназия за древни езици и култури, а Буч - също така престижния Техникум по електроника...
    И.Х.: Близките ни се шегуваха добронамерено с нас. Но когато се убедиха, че тези изяви започнаха да ни хранят, когато започнахме да им помагаме, майтапите останаха на заден план.
    В.: Мен ме съветваха: Абе, ти си прави рапа, никой не ти пречи, ама все пак се хвани да работиш нещо. Нека музиката да ти е само хоби.
    - Вие тримата имате ли някакво хоби?
    И.Х.: Аз обичам да спортувам. Но правя това отскоро, от около една година. Ходя в един фитнесцентър. Държа да подчертая, че не сме нито рибари, нито ловци.
    В.: Ние тримата колекционираме картинки "турбо". И си ги обменяме. Досега сме събрали от номер до 51 до номер 120. Детинщини.
    - Често ли вършите детинщини?
    В.: Да, често.
    И.Х.: Абе, не ми се конкретизира, че ще ми се смеят читателите. Хората на нашата възраст в България вършат доста детинщини. Животът е тежък, детинщините действат разтоварващо.
    - А слушането на музика действа ли ви разтоварващо? Кои певци харесвате?
    И.Х.: Харесваме рапгрупите Motorious B.I.G., Beastie Boys и Public Enemy. Изобщо харесваме щатски и пуерторикански рапизпълнители. Да не прозвучи обидно, но българска музика много-много не слушаме. Има нашенска музика, която е приятна за фон, има и такава, която е глупава. Едно е да си пуснеш нещо просто за да върви, друго е да слушаш нещо и да настръхнеш. Има един певец - Стоян Роянов Я-я. Според нас той е номер едно - прави невероятни неща, много е талантлив.
    - А попфолкпевците талантливи ли са? Интересувате ли се от този музикален жанр?
    Б.: Щом попфолка го има, значи се търси.
    И.Х.: Чувал съм недоволни творци, които се оплакват, че чалгата ни залива, че се прави всичко, за да победи тя другата музика. Нещата обаче се свеждат до хубава и лоша музика. Чалга-албумите с хубави песни се продават много добре. Попфолкът е добре измислен бизнес, който носи големи печалби. Щом хората си изкарват много левчета от него, нека продължават да го развиват, да се опитват да го наложат. Както във всеки жанр, и в попфолка има много добри песни. Както в попфолка, така и в попа, джаза и др., има много добри изпълнители и пърчета. Що се отнася до джаза, твърдя, че триото Белослава, Живко Петров и Лили Йончева е страхотно. Ние тримата страшно се кефим, като ги гледаме и слушаме. За да кажа такова нещо, значи много са ни впечатлили.
    - Впечатлихте ли се от песните, които участваха в българския финал на "Евровизия"?
    И.Х.: Те бяха отвратителни. Единствената стойностна песен бе тази на Мариана Попова и тя заслужено бе класирана на първо място. Жалко, че конкурсът бе опорочен. Жалко, че песента Слави Трифонов отпадна. Не може да се класират Весела Бонева и формация "Да", група "Сталкер", не може на сцената някакви хора да се бият с камшици, а да бъде декласирана песента на Слави! Мнозина кандидати за "Евровизия" опитаха да впечатлят журито с какво ли не, включително със садо-мазо.
    В.: Да бяха пуснали една хубава и талантлива попфолкпевица! Тя би имала шанс на "Евровизия".
    И.Х.: Една попфолкпевица наистина би имала шансове на този конкурс. Но съм убеден, че и Мариана Попова би имала успех. Стискаме й палци!
    - Стискаме й палци, но тези дни изтече информацията, че тя не може да си осигури сумата, необходима й за пътуването и пребиваването в Атина, не може да намери спонсори.
    И.Х.: В такъв случай трябва да се запитаме какви пари са похарчени от Българската национална телевизия за организацията на този конкурс и за всичко покрай него. Дали тези хора осъзнават, че всъщност участието на нашия представител на "Евровизия" е най-важното. Значи имат пари да платят залата, имат пари да платят за техниката, имат пари за всичко останало, но не и за най-главното?! Това е поредният абсурд в нашата държава. За съжаление не и последният.
“Господин продуцент, my friend/ дай ми пара, искам турне като на “Ку-ку бенд”, израпираха “Ъпсурт” в парчето “Колега”, което се превърна в своеобразен химн на по-интелигентната част от народа. И ето ти нћ национално турне – не е задължително да е като на “Ку-ку бенд”, тя и фенската маса е по-различна. Но турът на “Ъпсурт”, които в последната година с албума Quattro се радват и на официално признание под формата на всевъзможни награди и върхове в класации, и на неформалната любов на хората с вкус, ще е достатъчно представителен. От 10 до 18 май Ицо Хазарта, Бат Венци и Буч ще превземат на щик седем града – Велико Търново, Русе, Варна, Сливен, Стара Загора, Бургас и Пловдив. Турнето е под наслов “Ъпсурт” с 3 в 1 на път”, което пък светкавично препраща към безцеремонния хит “3 в 1: неочаквано добра комбинация”. Феновете на триото, заченато, откърмено, възмъжало и помъдряло в митичния район на Солни пазар, ще получат двучасови дози безкомпромисни лайф изпълнения. В програмата са както най-яките парчета от Quattro, така и от предишните албуми на най-добрата българска банда в последното десетилетие – “Боздуган”, “Чекай малко” и Popfolk. Ще прозвучат фундаменталните “Кълчи кълки”, “Светещи жилетки”, “Бай Хуй”, “Морето”, “Жената на шефа”, “Искам твоето тяло”, “Психопат”... В Popfolk впрочем се казва така: “Общество, каквото има тук наоколо, е конфузно, гледа ме гузно...” Сигурното е, че обществото, което ще се събере на концертите на “Ъпсурт”, няма да гледа по този кравешки начин, защото се състои от свободни хора. Бонусът за тях е най-новото парче на бандата “Втора цедка” със специалното участие на испанската “лошотия” Мала Родригес, която гостува в България за историческия концерт на “Ъпсурт” на 22 октомври 2005 в Зимния дворец. Заедно с триото на сцената ще се изявяват и Дичо, Лора Караджова (тя ще поеме партиите на Галя от “КариZма” и Белослава, съответно в “3 в 1...” и “И твойта майка също”), Славе от “Болфейс” и Стоян Роянов Я-Я, който участва в ремикса на класическото парче “Нонстоп”. Ще “кълчат кълки” момичетата от балет “Нова”.

Билети за първото национално турне на “Ъпсурт” вече можете да закупите на електронен адрес, както и от музикалните магазини “На тъмно” във Варна, Велико Търново, Русе и Стара Загора, от “Мюзик център” в Пловдив, “Хип-хоп уеър” в Бургас и “ Мюзик мания” в Сливен. Удоволствието ще ви струва 4 лв. в предварителна продажба и 5 лв. в деня на концерта. Лица под 16 години ще се допускат на концертите само с придружител, който също притежава билет. Актуални новини и любопитни подробности около Ицо Хазарта, Бат Венци, Буч и тяхното турне феновете могат да открият на адрес www.nescafe.bg.

Ако бях...

Извадихме герои от текстовете на “Ъпсурт” и предложихме на членовете на бандата да коментират какво биха правили или как биха се чувствали, ако бяха на тяхно място. Или просто да ги коментират. Ето отговорите:

министър на културата
Ицо: Бих давал най-много пари на находчивите и млади хора в културата. Аз затова и не съм министър.
Буч: Щях да съм много културен.
Венци: Ква култура, бе?

светеща жилетка (катаджия)
Ицо: Точно същото, което и другите катаджии. Заплатата е малка, а контрол почти няма.
Венци: Абе и тяхната не е лесна.
Буч: Щях да си светя в тъмното.

жената на шефа
Буч: Всичко щеше да ми е ОК.
Венци: Нали я видех.

даскал по физическо
Ицо: Всеки ден за момичетата – прескачане на коза с помощ при приземяването от господин учителя.
Венци: Лицеви, коремни и клекове. Мамичката им ще разгоня.

Пената (Зинедин Зидан, Роналдиньо)
Ицо: И тримата са страшно напред, евала, но изобщо не знам кво е да си на тяхно място.
Буч: Щях да пипам топката само аз как си знам (Роналдиньо).
Венци: Щех да почерпим.

партиен куфар (депутат)
Буч: Щях да съм претъпкан предимно със сухо.
Ицо: Щях да съм в добри ръце.

продуцент
Ицо: Продуцент съм на “Женени с деца”.
Буч: Щях да продуцирам “Ъпсурт”. Много са яки!

SMS
Венци: Vie nadvishihte kreditnia si limit. Kato vajen za nas glupak spiraneto vi e vremenno otlojeno. Molia da napravite plashtane.
Ицо: pra6tam ti kompotite, reisa kam 3 6a e na novotela.

психопат
Ицо: Ще сме мнозинството в любимата България.

оня напудрен пръч
Буч: Щях да си купувам пудра от скъпата.
Венци: Ако му лупнем една...

Андрешко
Венци: Не го познавам.
Ицо: И до ден днешен не знам Андрешко или Ганьо се появява в мен понякога... Суперсмешно и гадно е, като го гледам отстрани, а като аз го правя, го чувствам за нормално.

Бритни
Венци: Хич не се обажда.
Буч: Щях да си купя някое островче с малка спретната къщурка с две палми отпред.
Ицо: Щях да викна “Ъпсурт” да направим обща песен, че напоследък нямам много участия, а искам да хвана лятото.

Малкият Мук
Венци: Без терлиците или килимчето си нема да стигне и до Полски Тръмбеш.

Симеон Трети
Венци: Симеончо.
Ицо: Щях да затворя магистрала “Тракия”, нали и без това си е моя, и да видя вярно ли е това, дето го разправят приятелите ми за бентлито по нанадолнище.

риба за Никулден (крокодил, овца)
Буч: Щях да съм от по-големите риби.
Венци: Пълна с кюфтета.

Виолет Щърбата
Ицо: Бих преподавал в университета. Съвременно земеделие.

колега
Венци: Не ме занимавай с глупости, нямам време.
Буч: Щях да се държа колегиално.

source-bta.bg





{START_COUNTER}