Какво искат рапърите?

  Какво искат рапърите?

Обстоятелството, че рапът възниква в чернокожите гета на големите градове в САЩ, някак си показва, че не трябва да го търсим в т.н. "висока култура". Условността, характерна за изящната поезия, му е, меко казано, непозната. Има санкция на санкцията на нормите на приличие. Рапът е максимално директен. Доколкото е възможно. Търси се една преднамерена непреднамереност. Расизъм, полиция, затвор, дрога, болници, улично насилие... Всичко звучи като непосредствено нахлуване на живота. И някои смятат, че е така. Че в текстовете се появява всичко, което има значение за обитателите на гетата. И че рапът е спонтанен. Но ако е, тогава тъкмо непреднамереността е объркваща при оценката за социалния ангажимент. Може ли да се твърди, че като изразяваме всекидневните си преживявания, ние имаме своя кауза?

Рапът акцентира върху дискриминиращите граници, дори ги слага на места, където не е сигурно, че съществуват. В него доминира темата за групите, за социалните групи и за бандите, затворените общности. Намирам подобна връзка в едно изказване на "Ъпсурт": "Нали знаеш какво е като си имаш с някоя компания език, ей такова, за някои работи и някой, който не знае за какво става дума, те гледа и се чуди какво става".

Неприемането на нормите за добро поведение, изразеният в текстовете и жестовете гняв, лесно могат да се превърнат в младежка мода. Така е и със себеразголването. Може би не враждебната социална среда е основната причина за агресивните текстове.

Но като се говори за протеста на рапърите, трябва да се имат предвид и други възможни намерения, различни от социалния ангажимент. Не можем да пренебрегнем обстоятелството, че става дума за бизнес. Откакто съществува съвременната младежка субкултура, най-продаваният лейбъл е "некомерсиална музика". Соленият език може да бъде пикантна подправка към представянето на бита едно към едно, което се харесва и купува заради претенцията да бъде "голата истина". Ако се намерят клиенти с друг социален статус и вкус, на друга възраст, агресивността отстъпва място на своеобразна романтичност. Това също обаче не е ход напред, защото пак е присъщо на фолклора, с който рапът има общо по произход и зрелищност.

"Нападат ни, защото сме неудобни за обществото", твърдят български рапъри след атаките по повод инцидента пред дискотека "Индиго". "Доброто общество" не приемало грубите истини, които само те били способни да изрекат. Те се борели за неподправеност и истина в междучовешките отношения. Е, струва ми се, не съвсем всички.


Венцислав Цачев,
студент в НБУ




{START_COUNTER}